Дафина Моллова

Шеста самостоятелна изящна експозиция – живопис „Видяно в хаоса“, представя Дафина Моллова в родна София. Галерия „Графично“, избираща най-добрите творби, съвместими с философията ѝ за красота и естетика, е домакин и организатор на събитието и поредна възможност да покаже стойностно българско изкуство. Възпитаничката на Националното училище за изящни изкуства „Илия Петров“, продължила художественото си образование с анимация във ВИТИЗ, работила за студията „София“, „Бояна“ и унгарското „Панония“ за анимационни филми, ни дарява с възхитителна колекция от изящни художествени произведения, уникални по цвят, форма и линии. Творбите ѝ ни тласкат от плоскостта на свободното, инстинктивно и експресионистично рисуване към геометрично структурирана и сложна, композиционно организирана живопис. Същевременно това са свежи картини, удобни за окото, успокояващи, каращи наблюдаващия да се чувства мистериозен и загледан в дълбините на пространството дълго време. „Видяно в хаоса“ е демонстрация на атрактивна, фина до нежност и текстурно олекотена техника на Дафина Моллова, която парадоксално ни донася дълбоките внушения на нейните картини. Зрителят трудно прониква вътре в тях, но пък лесно извежда скрито позитивно съдържание. Моите най-добри пожелания към учтивата и изключително мила Дафина Моллова за по-нататъшен напредък, творчество и нов принос в българското изкуство.

инж. Теодора Спасова, маркетинг експерт, галерия „Графично“

Статия на Мариана Първанова

Ловец на красотата в хаоса

Ловец на красотата в хаоса – това е Дафина Моллова, която на 25 юни открива в столичната галерия „Графично“ (ул. „Цар Самуил“ 38) своята поредна изложба „Видяно в хаоса“. Умението да наблюдава и поетично да пресъздава и най-делничното в нашето ежедневие е отличителна черта в творчеството на художничката. Друга нейна запазена марка е феерията от багри в ефирни цветове, които с всяка нейна изминала експозиция се освобождават все повече от форми и сюжети. Стремежът към все по-изчистени форми и към абстрактното – това е новото в 23-те творби, въпреки че все още тук-там се долавят силуети на сгради или хълмове, път през гората. Както и в предишните ѝ изложби, тук хората почти отсъстват. Важна е общата атмосфера – някаква мистична приказност, която е натоварена с меланхолия, но едновременно с това извисява духа. Усещането за ефирност и мимолетност може би се дължи на техниката ѝ за рисуване с акрил (някъде е смесена техника), както и на мазките с боята. През платната сякаш минава повей на вятър, който разрошва короните на дърветата, пшеничените полета се разлюляват като вълни на море, дърветата на гората се накланят, сякаш пеят. Вероятно заради това много от изображенията не стоят хоризонтално, а преминават като диагонал през картините, сякаш да ни напомнят, че материалното е тленно и всичко е преходно. Като мигове, уловени в хаоса на времето около нас.

Мариана Първанова, журналист, писател