Светлозар Стоянов – Свесто

За творчеството на Светлозар Стоянов – Свесто

Повече от три години следя творчеството на Светлозар Стоянов – Свесто. Творбите му са ослепителни по всички художествени стандарти и мога да кажа, че всяка негова картина представлява етап в развитието на неговото изкуство, движещо се към съвършенство. Това е очевидно дори за онези, които познават само основите на изкуството, неговите изисквания и принципи. В рамките на елементите на „Шепот на непознат език“, която анализирам тук, тя не се различава от другите му произведения по отношение на изпълнението на изискванията за изобразително изкуство, креативност и очарователната странност, присъща на художественото творчество. Приветствам умението му да направи повърхността на тази картина да наподобява художествен разказ на няколко абстрактни художествени школи. В нея се сблъскваме с пуантилизъм, геометрична абстракция, колаж и цветна абстракция. Художникът е включил тук и значителен брой художници, всеки със свои собствени техники и школи. Да, наистина художникът Стоянов е уловил редица от тях, поставяйки своето изкуство и способности пред тях, без да се хвали или да бъде арогантен, а обръщайки се към тях с езика на изкуството и неговите инструменти, че всички изкуства на живописта могат да бъдат включени в едно произведение на изкуството и че въпросът в крайна сметка е въпрос на способности, талант и артистичен вкус. Лично аз се възхищавам само на художник, способен на майсторска абстракция, който уважава зрителя и предоставя доказателства за способността си на художник да създава, заслепява и радва, да предава кодирано послание на зрителя, което може да бъде разбрано и осмислено. Картината на Стоянов не е сложно струпване на цветове и линии, нито е фалшиво изкуство, кръпка или артистична измама, а майсторско изкуство, манипулиращо пространството с висока артистична способност и удивителен артистичен чар. Хармонията в картината и завършването на елементите на красотата при съчетаването на различни художествени форми и стилове са въпрос на творческо умение и майсторство на изкуството на живописта – талант, който се адаптира към всички школи на рисуване и техните инструменти. Цветовата хармония е толкова ясна, колкото и артистичната хармония. Художникът е осигурил в това произведение всички условия за визуален комфорт за зрителя, което превръща произведението в пищна градина, предлагаща най-приятните и красиви преживявания за очите и възприятието. Вертикалните линии в слоевете на картината и нейните цветове ѝ придават абстрактно измерение, по-близко до ума и разбирането, превръщайки картината в изразителен текст, който е разбираем и резонира дълбоко. В допълнение към вертикалните линии има елементи, наподобяващи непроницаеми стени и бариери, придаващи атмосфера на мистерия, макар и отворена за интерпретация. Свесто успешно подчертава визуалната фокусна точка в центъра на картината, постигайки това с майсторско умение, превръщайки я от фокусна точка в отправна точка, водач и източник на насоки за всички аспекти на картината, без да отвежда зрителя твърде навътре в пространството на произведението. Той позволява на зрителя да движи погледа и ума си през цялото произведение без усилие, с удоволствие и лекота. Действително великолепното абстрактно изкуство е изкуство, което стимулира ума и го насърчава да измерва, разсъждава, заключава и прави заключения, а не изкуство на чудотворна неяснота и двусмислие. Художникът Стоянов ни е дал възможност да се възхищаваме на произведението, да му се наслаждаваме и да го вкусваме без усилие, а цветовете си е подбрал с голямо внимание. Той ги концентрира във фокусната точка на картината, което му позволява да постигне хроматична красота и хармония. Белите петна играят решаваща роля в контролирането на светлината в цялото платно. Изборът му на сиво в краищата на картината е успешен, тъй като ограничава погледа на зрителя в рамките на картината, без да прониква в сивата стена, която възпрепятства гледката и пречи на смислената визуализация. Парчетата хартия (колаж) ме принуждават да изследвам числата и буквите в картината, принуждавайки ме да обмислям техните значения и да се опитам да намеря връзка между тях, но без резултат. Не успях да намеря абстрактна или математическа връзка или взаимовръзка между тях. Това обаче не намалява удоволствието на зрителя, който се опитва да ги интерпретира и да им придаде значения и конотации. Следейки трудовете и коментарите на г-н Стоянов, осъзнавам, че той е просветен, знаещ и притежаващ богата култура. Затова казвам, че може би художникът е изобразил историята на цивилизацията и това е най-вероятната интерпретация. Дали това са стените на древната история и нейната студенина преди началото на топлината – буквите и числата? В тази творба той не се различава от Уил Дюрант, написал „Историята на цивилизацията“, нито от Арнолд Тойнби, известния британски историк и писател на историята на цивилизацията. И така, изобразил ли е художникът историята и възхода на цивилизацията… Ще спра дотук, въпреки че мога да говоря още дълго за творчеството на този художник. Желая на Стоянов здраве, щастие и продължаваща сериозна и вдъхновяваща творческа дейност.

Поч. проф. д-р М. Ал-Дарауиш